Преди eIDAS всяка държава членка на Европейския съюз имаше своя собствена регулация за електронните подписи, създавайки правна фрагментация, която спираше трансграничните обмени. Електронен подпис, валиден във Франция, не беше непременно признат в Германия или Испания.
Регламент (ЕС) № 910/2014, наричан eIDAS (Electronic IDentification, Authentication and trust Services), беше приет на 23 юли 2014 г. и влезе в приложение на 1 юли 2016 г. Като регламент (а не директива), той се прилага пряко и еднакво в 27-те държави членки, без нужда от национално транспониране.
eIDAS преследва три основни цели: създаване на единен цифров пазар в Европа благодарение на взаимното признаване на електронните идентичности, гарантиране на правна сигурност на трансграничните електронни транзакции и установяване на рамка на доверие за цифровите услуги чрез квалифицираните доставчици на удостоверителни услуги (QTSP — Qualified Trust Service Provider).