Ние използваме бисквитки за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт. Бисквитките, които са строго необходими за функционирането на услугата, са винаги активни. Научете повече за нашата политика за бисквитки
Трудовият договор за неопределено време е основната и предпочитана форма на трудово правоотношение по българското право, уредена в Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 67, ал. 1 КТ, трудовият договор се смята сключен за неопределено време, освен ако при самото сключване изрично не е уговорено друго — с други думи, законодателят презумира безсрочност на трудовото правоотношение като защитна мярка за работника или служителя. Съдържание: съгласно чл. 66 КТ, трудовият договор задължително съдържа данни за страните и определя: мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключване и началото на изпълнението; продължителността на основния и удължения платен годишен отпуск; еднакъв срок за предизвестие; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица. Изпитателен срок: страните могат да уговорят изпитателен срок до 6 месеца съгласно чл. 70 КТ, в полза на едната или на двете страни, през който всяка от тях може да прекрати договора без предизвестие, освен ако не е уговорено друго. Форма: трудовият договор се сключва задължително в писмена форма (чл. 62, ал. 1 КТ) и се регистрира от работодателя в Националната агенция за приходите в тридневен срок от сключването му, преди постъпването на работника или служителя на работа (чл. 62, ал. 3 КТ). Работно време и почивки: продължителността на нормалното работно време е до 8 часа дневно и до 40 часа седмично при петдневна работна седмица (чл. 136 КТ), а минималният размер на платения годишен отпуск е 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Прекратяване: трудовият договор за неопределено време може да бъде прекратен по взаимно съгласие (чл. 325, т. 1 КТ), с предизвестие от страна на работника или служителя (чл. 326 КТ), с предизвестие от страна на работодателя на основанията по чл. 328 КТ (напр. съкращаване на щата, намаляване обема на работа), или без предизвестие при дисциплинарно уволнение по чл. 330 КТ или на основанията по чл. 327 КТ в полза на работника. Срокът за предизвестие е уговорен между страните, но не може да бъде по-кратък от 30 дни, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок до 3 месеца (чл. 326, ал. 2 КТ). Кога се използва: при всяко наемане на работник или служител на постоянна основа, когато не съществуват специфични основания за сключване на срочен трудов договор по чл. 68 КТ. Чести грешки: липса на писмена форма преди постъпване на работа, пропускане на задължителните реквизити по чл. 66 КТ, неправилно изчисляване на срока за предизвестие, и неуведомяване на НАП в законоустановения тридневен срок.
Име/фирма на работодателя
Адрес на работодателя
ЕИК на работодателя
Име на работника/служителя
ЕГН на работника/служителя
Адрес на работника/служителя
Длъжност
Място на работа
Основна месечна заплата (лв.)
Изпитателен срок (месеци)
Дата на постъпване на работа