Финансов одит: Процес и съответствие със стандартите

Целта на финансовия одит не е да разкрива измами, нито да гарантира финансовото здраве на предприятието. Неговата цел е по-стеснена и по-точна: да предостави разумна степен на сигурност, че годишният финансов отчет е редовен, достоверен и дава вярна представа за състоянието на предприятието. Разбирането на тази граница избягва две симетрични грешки — да се очаква от одита гаранция, която той не дава, и да се подценява истинският обхват на изразеното становище.

Законоустановен и договорен одит

Две много различни ситуации носят едно и също наименование.

Законоустановеният одит е мисията на регистрирания одитор, извършвана в регламентирана рамка: назначаване за мандат от шест финансови години, задължителни професионални стандарти, строги ограничения за несъвместимост, задължения за уведомяване. Одиторът не е консултант на предприятието: той се назначава от съдружниците и отговаря пред тях.

Договорният одит е мисия, свободно определена между предприятието и специалист: ограничен преглед, одит при придобиване, преглед на конкретен показател. Обхватът му, адресатът и нивото на увереност се определят от писмото за възлагане на ангажимента. Той не носи никое от законовите задължения, свързани със законоустановения мандат.

Смесването на двете води до надценяване на обхвата на договорен доклад, чийто периметър може да бъде много ограничен.

Кога назначаването е задължително

Назначаването на регистриран одитор е задължително, когато предприятието надвиши два от три прага, свързани с общия баланс, оборота и броя на служителите. Тези прагове се преразглеждат периодично и трябва да се проверяват за съответната финансова година.

Към този принцип се добавят три особени случая:

• Дружествата майки в група, контролиращи други дружества, са подчинени на собствени правила, преценявани на нивото на цялата група.
• значимите дъщерни дружества на група, разполагаща с регистриран одитор, може да бъдат задължени да назначат свой собствен.
• малцинство от съдружници може да поиска по съдебен ред назначаване на одитор, дори под праговете.

Доброволното назначаване остава възможно и е често явление, когато финансов партньор го изисква. В такъв случай то носи същите задължения като задължителното назначаване.

Протичане на мисията

Одитът се извършва в три етапа, разпределени през финансовата година, а не съсредоточени единствено в момента на приключването й.

Запознаване с дейността и оценка на риска. Одиторът анализира дейността, средата и вътрешния контрол, за да идентифицира зоните, в които е вероятна съществена грешка. Този етап определя всичко останало: последващите проверки са пропорционални на установените рискове.

Междинните проверки. Извършвани по време на финансовата година, те се отнасят до процедурите и текущите операции. Именно в този момент проличават слабостите в счетоводната отчетност — хронология, разходни документи, разделение на функциите.

Крайните проверки. След приключването те се отнасят до самия финансов отчет: проверка на салдата, потвърждение с трети лица, преглед на счетоводните оценки. Последните привличат особено внимание, защото се основават на преценки: обезценки на вземания, провизии, срокове на амортизация.

Становището и трите му форми

Докладът завършва със становище, чиято формулировка е стандартизирана и всеки вариант има точен смисъл.

Заверката без резерви изразява, че годишният отчет е редовен, достоверен и дава вярна представа за състоянието на предприятието.

Заверката с резерви сигнализира за разногласие или ограничение, чийто ефект е съществен, но не обхваща всички отчети. Това е силен сигнал, често погрешно тълкуван от трети лица, които го приемат неправилно за обикновена бележка.

Отказът от заверка настъпва, когато ефектът е едновременно съществен и обхваща всички отчети, или когато одиторът не е успял да събере необходимите доказателства.

Забележка може да бъде добавена, без да засяга становището: тя привлича внимание към определена точка в приложението, обикновено несигурност относно продължаването на дейността. Тя не представлява резерва.

Специфичните задължения на одитора

Две задължения ясно разграничават законоустановения мандат от договорна мисия.

Уведомяване за престъпни деяния. Одиторът, който установи факти, които биха могли да се квалифицират като престъпление, е длъжен да уведоми прокуратурата. Това задължение не подлежи на преценка по целесъобразност, а неизпълнението му поражда отговорност.

Процедурата за предупреждение. Когато установи факти, които могат да застрашат продължаването на дейността, той задейства поетапна процедура: искане на разяснения от ръководството, информиране на управителните органи, а след това уведомяване на председателя на съда. Целта е да се предизвика реакция преди спиране на плащанията — въпрос, който пряко се свързва с личната отговорност на управителя, разгледана в нашата статия за отговорността на управителя.

Практически случаи

Надвишаване на праговете. Назначаването се преценява към датата на приключване и е валидно за шест финансови години. Предварителната подготовка с една финансова година по-рано позволява процедурите да се изградят навреме, вместо да се провежда първи одит на непремислена счетоводна отчетност.

Набиране на капитал или продажба. Одитът при придобиване е договорен и обхватът му се договаря. Точното определяне на това, което се одитира — и на това, което не се одитира — избягва недоразумения относно обхвата на предадения доклад.

Обявена резерва. Причината трябва да се отстрани преди следващото приключване. Резерва, повтаряна от една финансова година в следваща, тежи значително в отношенията с финансовите партньори.

Често задавани въпроси

Кога назначаването на регистриран одитор е задължително? При надвишаване на два от три прага, свързани с баланса, оборота и броя на служителите, както и в особени случаи, свързани с групи, или по искане на малцинство от съдружници.

Каква е разликата между законоустановен и договорен одит? Законоустановеният одит се извършва в регламентирана рамка, с шестгодишен мандат и специфични задължения. Договорният одит има обхват, определен от писмото за възлагане, без тези задължения.

Одиторът разкрива ли измами? Това не е целта на мисията му, която се отнася до съществените грешки в отчетите. Той обаче проектира проверките си, като отчита риска от измама.

Какво означава заверка с резерви? Разногласие или ограничение със съществен, но необхватен ефект. Това е сериозен сигнал, различен от обикновена забележка, която не засяга становището.

Какво представлява процедурата за предупреждение? Поетапна процедура, задействана, когато продължаването на дейността изглежда застрашено, преминаваща от искане на разяснения от ръководството до уведомяване на председателя на съда.

Може ли одиторът да консултира предприятието? Не по въпроси, свързани с неговата мисия: правилата за независимост и несъвместимост му го забраняват. Той не е консултант на предприятието, а отговаря пред съдружниците.

Какво трябва да се запомни

Одитът предоставя разумна степен на сигурност относно редовността и достоверността на отчетите — а не гаранция за отсъствие на измами, нито становище относно финансовото здраве на предприятието. Този ограничен обхват е това, което трябва да се запомни преди четенето на доклад.

Три елемента заслужават вниманието на управителя. Точната форма на становището, тъй като разликата между забележка, резерва и отказ от заверка е определяща за третите лица. Специфичните задължения на одитора — уведомяване и предупреждение — които го отличават от обикновен изпълнител на услуги. И фактът, че основната част от неговата работа се отнася до счетоводните оценки: именно там се разглеждат преценките на предприятието и именно там качеството на документацията оказва своя ефект, както при данъчна проверка.