Договор със самоосигуряващо се лице – образец

Презентация

Договорът със самоосигуряващо се лице е гражданскоправен договор за услуги/поръчка, сключван между възложител и физическо лице, което упражнява дейност като самоосигуряващо се лице по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) — например лице, упражняващо свободна професия, едноличен търговец, или управител/съдружник без трудово правоотношение с дружеството. Той се урежда основно от общите разпоредби за договора за поръчка в Закона за задълженията и договорите (чл. 280–292 ЗЗД) и не поражда трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда (КТ). Разлика от трудовия договор: при договора със самоосигуряващо се лице изпълнителят запазва пълна самостоятелност при организацията на своя труд — не е подчинен на работно време, работна дисциплина, вътрешен трудов ред или преки указания за начина на изпълнение, характерни за трудовото правоотношение. Именно този елемент на подчиненост (или липсата му) е решаващ при евентуална проверка от Инспекцията по труда или НАП за прикрито трудово правоотношение. Осигурителен статус: самоосигуряващото се лице внася сам дължимите осигурителни вноски за своя сметка съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 6 КСО, върху избран от него осигурителен доход в границите, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Възложителят по договора не удържа и не внася осигуровки за изпълнителя, за разлика от работодателя по трудов договор, но остава задължен да декларира изплатените суми пред НАП чрез съответната справка (напр. декларация обр. 1 не се подава за самоосигуряващи се лица от възложителя, тъй като те сами се самоосигуряват). Данъчно третиране: доходите на самоосигуряващото се лице обичайно се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ако е едноличен търговец) или по реда за доходи от стопанска дейност/свободна професия по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в зависимост от конкретния му статус — без възложителят да удържа авансов данък, ако изпълнителят декларира писмено самоосигурителния си статус. Съществени клаузи: точно описание на предмета на услугата, срок на изпълнение, размер и начин на плащане на възнаграждението, изрично деклариране от изпълнителя на статуса му на самоосигуряващо се лице (с посочване на регистрацията му, напр. в регистър БУЛСТАТ или Търговски регистър), и клауза, изключваща трудовоправна подчиненост. Отговорност: изпълнителят отговаря за вреди от неизпълнение или лошо изпълнение по общите правила на чл. 79 и сл. ЗЗД. Кога се използва: при възлагане на консултантски, управленски, счетоводни или други услуги на физическо лице, което действа като самоосигуряващо се лице, а не като нает работник. Чести грешки: пропускане на изричната декларация за самоосигурителен статус, договаряне на условия, наподобяващи трудова подчиненост (фиксирано работно време, задължение за лично явяване на работно място по график), които създават риск от преквалифициране на договора, и неяснота относно кой носи отговорност за внасяне на осигурителните вноски.