Договор за заем между физически лица – образец

Презентация

Договорът за заем между физически лица урежда предоставянето на парична сума от едно физическо лице (заемодател) на друго (заемател), което се задължава да я върне в уговорения срок. Той се урежда от общите разпоредби на чл. 240 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно които договорът за заем е реален договор — счита се за сключен от момента на фактическото предаване на паричната сума (или заместими вещи), а не от самото постигане на съгласие. Именно поради тази причина документирането на самото предаване на сумата (в самия договор или в отделна разписка) е от съществено значение за доказателствената сила на договора. Лихва: заемът между физически лица е безлихвен, освен ако страните изрично не са уговорили лихва, съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Липсата на изрична уговорка за лихва означава, че заемодателят няма право да претендира възнаградителна лихва, а само законна лихва при забава на връщането по чл. 86 ЗЗД. Форма: договорът за заем не изисква писмена форма за действителност, но писмената форма е силно препоръчителна за доказателствени цели, особено при по-големи суми, тъй като улеснява доказването на съществуването и размера на задължението в случай на спор. Срок на връщане: страните определят свободно срока за връщане на заетата сума. Ако не е уговорен конкретен срок, заемодателят може да поиска връщането по всяко време с отправяне на покана, като заемателят разполага с разумен срок за изпълнение, съобразно обстоятелствата. Частично или разсрочено връщане: договорът може да предвижда връщане на цялата сума наведнъж или на вноски по определен погасителен план, като при разсрочено плащане е препоръчително да се уговорят последиците от забава на отделна вноска (напр. предсрочна изискуемост на целия остатък). Последици при забава: при забавено връщане заемателят дължи законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД от деня на забавата до окончателното изплащане, освен ако страните не са уговорили по-висок размер на неустойка за забава. Разлика от разписката за признаване на дълг: договорът за заем документира самата сделка по предоставяне на заема — той поражда задължението за връщане, докато разписката за признаване на дълг потвърждава вече съществуващо задължение с различен произход. Кога се използва: при предоставяне на паричен заем между роднини, приятели или познати, когато страните желаят да документират условията на заема и да си осигурят доказателство при бъдещ спор. Чести грешки: липса на точна дата и начин на предаване на сумата, неясно определен срок за връщане, и пропускане на уговорка за последиците при забава на плащането.