Договор за заем между физически лица – образец

Презентация

Договорът за заем между физически лица урежда предоставянето на парична сума от едно физическо лице (заемодател) на друго (заемател), което се задължава да я върне в уговорения срок. Той се урежда от общите разпоредби на чл. 240 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно които договорът за заем е реален договор — счита се за сключен от момента на фактическото предаване на паричната сума (или заместими вещи), а не от самото постигане на съгласие. Именно поради тази причина документирането на самото предаване на сумата (в самия договор или в отделна разписка) е от съществено значение за доказателствената сила на договора. Лихва: заемът между физически лица е безлихвен, освен ако страните изрично не са уговорили лихва, съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Липсата на изрична уговорка за лихва означава, че заемодателят няма право да претендира възнаградителна лихва, а само законна лихва при забава на връщането по чл. 86 ЗЗД. Форма: договорът за заем не изисква писмена форма за действителност, но писмената форма е силно препоръчителна за доказателствени цели, особено при по-големи суми, тъй като улеснява доказването на съществуването и размера на задължението в случай на спор. Срок на връщане: страните определят свободно срока за връщане на заетата сума. Ако не е уговорен конкретен срок, заемодателят може да поиска връщането по всяко време с отправяне на покана, като заемателят разполага с разумен срок за изпълнение, съобразно обстоятелствата. Частично или разсрочено връщане: договорът може да предвижда връщане на цялата сума наведнъж или на вноски по определен погасителен план, като при разсрочено плащане е препоръчително да се уговорят последиците от забава на отделна вноска (напр. предсрочна изискуемост на целия остатък). Последици при забава: при забавено връщане заемателят дължи законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД от деня на забавата до окончателното изплащане, освен ако страните не са уговорили по-висок размер на неустойка за забава. Разлика от разписката за признаване на дълг: договорът за заем документира самата сделка по предоставяне на заема — той поражда задължението за връщане, докато разписката за признаване на дълг потвърждава вече съществуващо задължение с различен произход. Кога се използва: при предоставяне на паричен заем между роднини, приятели или познати, когато страните желаят да документират условията на заема и да си осигурят доказателство при бъдещ спор. Чести грешки: липса на точна дата и начин на предаване на сумата, неясно определен срок за връщане, и пропускане на уговорка за последиците при забава на плащането.

Информация за персонализиране

• Име на заемодателя

• ЕГН на заемодателя

• Адрес на заемодателя

• Име на заемателя

• ЕГН на заемателя

• Адрес на заемателя

• Сума на заема (лв.)

• Годишна лихва (%)

• Срок за връщане

• Дата на предаване на сумата

Персонализирайте вашия шаблон

Често задавани въпроси

Задължителна ли е лихва при заем между физически лица?

Не, съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемът е безлихвен, освен ако страните изрично не са уговорили лихва в договора.

Кога възниква договорът за заем?

Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента на фактическото предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, а не само от постигане на съгласие.

Задължителна ли е писмената форма на договора за заем?

Не е задължителна за действителност, но е силно препоръчителна за доказателствени цели, особено при по-големи суми.

Какво се случва при забавено връщане на заетата сума?

Заемателят дължи законна лихва за забава съгласно чл. 86 ЗЗД от деня на забавата до окончателното изплащане, освен ако не е уговорена неустойка в по-висок размер.

Как се различава договорът за заем от разписката за признаване на дълг?

Договорът за заем документира самото предоставяне на паричната сума и поражда задължението за връщане, докато разписката за признаване на дълг потвърждава вече съществуващо задължение с друг произход.

Свързани шаблони